Избор на правилните сменяеми режещи пластини – какво да имаме предвид?

За да се избегнат грешни решения, сменяемите режещи пластини са международно стандартизирани. Тази ISO стандартизация обхваща размера, формата, закрепването, обработката на материала и покритието. С помощта на обозначението на сменяемата режеща пластина по ISO механикът по обработка чрез стружкоотнемане може да избере подходящата за даден случай на приложение сменяема режеща пластина.

Кодът по ISO може да съдържа до дванадесет позиции. При това позициите от първата до седмата трябва задължително да се посочват. Осмата и деветата позиция указват данни по избор, които се прилагат при необходимост. Десетата до дванадесетата позиция са опционални данни за производителя и се добавят към кода по ISO разделени с тире.

Седемте задължителни полета обозначават формата на пластината или задния ъгъл на режещия ръб и други основни характеристики на режещата пластина. Символите съдържат отделни идентификационни букви и цифри, които ясно идентифицират сменяемата пластина. За да могат тези идентификационни букви да бъдат отнесени към правилните размери, съществуват таблици по DIN4983, които могат да бъдат разгледани в каталог.

Специфичните за производителя данни се посочват след тире и указват съответните за отделното предприятие ширина на фаската, ъгъла на фрезоване или формата на стъпалото за направляване на стружките. При това съответното декодиране може да се намери в каталога на производителя.

Кодът по ISO съдържа 9 символа, от които 8-ият и/или 9-ият се използват само при необходимост. Производителят може да добави допълнителни символи, които се добавят към кода по ISO с тире (напр. за формата на стъпалото за отвеждане на стружките).

За постигането на добър контрол на стружките и най-добри резултати от обработката трябва внимателно да се изберат геометрията, видът, формата (ъгълът при върха), размерът, радиусът на ъгъла и установъчният ъгъл.

При груба обработка е препоръчителна комбинация от голяма дълбочина на рязане и висока скорост на подаване. Приложенията на груба обработка съответно поставят високи изисквания към надеждността на режещите ръбове. Окончателната обработка е приложение, което изисква по-слаби сили на рязане, тъй като по правило се изискват по-малки дълбочини на рязане и по-ниски подавания.

Големият ъгъл при върха е стабилен, изисква по-висока машинна мощност, но може и да понесе по-високи скорости на подаване. Това позволява високи сили на рязане, но и се увеличава склонността към възникване на вибрации. При по-малък ъгъл при върха режещият ръб е нестабилен и се отличава с по-малко врязване на режещия ръб, което от своя страна повишава термочувствителността. Пластината се отличава със слаба сила на рязане.

Изберете размера на сменяемата режеща пластина в зависимост от изискванията на обработката и разполагаемото пространство за използвания инструмент. Голямата сменяема режеща пластина предлага по-висока стабилност. Така за сложна обработка размерът на сменяемата режеща пластина обичайно е над IC 25 mm (1 цол). При чистова обработка в много случаи размерът може да е по-малък. Ето как да процедирате: Първо определяте най-голямата дълбочина на рязане и след това определяте необходимата дължина на рязане, като имате предвид установъчния ъгъл на инструментодържача. Тогава можете да изберете правилната дължина на режещия ръб за пластината.

Изборът на радиуса на ъгъла зависи от дълбочината на рязане и подаването и оказва влияние върху качеството на повърхностната обработка, разбиването на стружките и стабилността на сменяемата режеща пластина - следователно радиусът на ъгъла е изключително важен фактор при обработките чрез струговане. Малкият радиус на ъгъла е идеален за малки дълбочини на рязане, намалява вибрациите и води до добро трошене на стружките. Режещият ръб обаче е по-нестабилен отколкото при голям радиус на ъгъла. Това позволява високо подаване с големи дълбочини на рязане при висока надеждност на режещия ръб. При голям радиус на ъгъла обаче възникват интензивни радиални сили. Това може да влоши ефекта от рязането и да доведе до по-лошо качество на повърхностна обработка. Поради това би трябвало да избирате по-малък радиус на ъгъла, когато при конфигурирането съществува тенденция за възникване на вибрации.  Принципно избирайте радиус на ъгъла, който не е по-голям от дълбочината на рязане.

Установъчният ъгъл KAPR е ъгълът между режещия ръб и посоката на подаване. Той оказва влияние върху стружкообразуването, посоката на силите на рязане и дължината на режещия ръб при зацепване. При голям установъчен ъгъл силите се насочват по посока на затегателния патронник, като по този начин се намалява склонността към възникване на вибрации. Той позволява струговане на надлъжни ръбове и се отличава с по-високи сили на рязане при влизане и излизане. Все пак при голям установъчен ъгъл съществува склонност към износване в HRSA (материали от топлоустойчиви сплави ) и закалени материали. По-малкият установъчен ъгъл повишава склонността към възникване на вибрации, тъй като радиалните сили се насочват към детайла. В случая обаче режещият ръб е подложен на по-слаби натоварвания, получават се по-тънки стружки, което позволява по-високи подавания и по-слабо износване на прореза. Не е възможно обаче струговане на надлъжен ръб под 90 градуса.